EU NOVEL FOOD CATALOG I Или как се всява хаос в индустрия за милярди (Част 1)

EU NOVEL FOOD CATALOG I Или как се всява хаос в индустрия за милярди (Част 1)

20 юни 2019
  • Сподели:

През 1997 ЕК за първи път публикува Regulation (EC) No 258/97, с която се поставят някакви дефиниции и рамки на т. нар. „нови храни“. През годините Регламентът е променян няколко пъти, отчитайки постоянните промени в индустрията, а през ноемри 2015 Европейският парламент и Съвета приемат изцяло нова регулация – 2015/2283. Замисълът е да се гарантира безопасността на храните и здравето на потребителите. Новата разпоредба отменя старите и влиза в сила на 1, Януари 2018. Целите, които ЕК обявява са:

  • Да се гарантира здравето и интересите на европейските потребители
  • Да се оптимизира функционирането на онлайн пазара на храни
  • Да се обнови законовата рамка, определена за първи път през далечната 1997г, отчитайки промените в технологично и научно оношение, и развитието на хранителния сектор
  • Да се направи процедурата по определяне на една „нова храна“ по-ефективена
  • Да се гарантира, че храните идващи от трети страни (извън ЕС), са преминали през необходимите процедури за оценка на качестов и риск, преди да се пуснат на общия пазар

 

КАКВО СЕ РАЗБИРА ПОД NOVEL FOOD (НОВА ХРАНА)?

 

По дефиниция това е „храна, която не е била консумирана в значителна степен в Общността преди 15 Май 1997г, без значение от датата на приемане на съответната страна-членка“. Според ЕК „нова храна“ е храна, която е развита наскоро, в следствие на някаква иновация или използвайки т.нар. нови технологии и производства, както и храна която се е консумирала в значителна степен и/или традиционно в страни извън Европейската общност.

 

В това определение впрочем попадат и храни като ... семената от чия, плодовете нони, UV-третираните храни като мляко, хляб, гъби.

 

Като всеки документ на ЕК, и този оставя вратичка в стил „това са основните рамки на Общността, всяка страна-членка обаче трябва сама да внесе необходимите ясноти, спрямо съответния пазар“. Доста страни вече са го направили, доста обаче все още не, тъй като самият регламент е доста двусмислено написан. В България органът, който би трябвало да се произнесе и „внесе повече яснота“ е Агенцията по храните, но за момента няма публикуван такъв документ. Затова ще дадем пример какво се случва elsewhere.

 

ДАНИЯ

 

Още през Октомври 2018г има изрично публикуван Guidance Document за храни съдържащи канабидиол. В него се казва, че семена от коноп и продукти произвеждани със семена от коноп, вкл. брашно, протеин и олио, не се считат за „нова храна“, ако за тях е използван „индустриален коноп (Cannabis sativa L.), публукуван в т. нар. Community catalogue of plant varieties, който не съдържа изобщо или съдържа ниски нива на THC“. Изрично се подчертава, че става дума само за семената от коноп, а по отношение на другите части на растението се коментира, че в момента в който се появят доказателства, че и те са били „significant food source” преди заветната дата 15 Май 1997 г., то Novel Food Catalogue (списъкът с „новите храни“), ще трябва да се актуализира.

 

ИРЛАНДИЯ

 

Ирландскат агенция по безопасност на храните пък прави разлика между извличането на CBD масло чрез студено пресоване и/или чрез различни съвременни методи като например CO2 екстракция. Във втория случай говорим за „нова храна“ – т.е. трябва да се започне процедура по анализ и регистрация на тази храна в Novel Food Catalog на ЕК.

 

Така че в Ирландия е много важно да докажеш храната или добавката, на която си написал че съдържа индустриален коноп, т.е. масло от семена и/или CBD, с какъв точно производствен метод е добита.

 

КАКВО Е EU NOVEL FOOD CATALOGUE?

 

Това е неформален списък с продукти от растителен и животински произход, който е публикуван на сайта на ЕК - https://ec.europa.eu/food/safety/novel_food/catalogue_en.

Заедно с информацията за самия продукт, каталогът предоставя информация и за статуса му като „нова храна“, като отново изрично се подчертава, че EK нанася корекции в каталога, при положение, че страна-членка предостави доказателства, че дадена храна е имала „значителна консумация“ преди 15 Май 1997 в същата тази страна.

В каталога има 4 основни статуса за всяка храна – снимката по-долу.

 

Т.е. когато напишете “чия” например, търсачката го маркира като „novel” (червен кръст). Сега внимание! Ако напишете “cannabidiol” – резултатът е същият ... Ако напишете обаче „Cannabis sativa L.”, то търсачката подробно обяснява, че ... проблеми няма. И по-точно:

 

„In the European Union, the cultivation of Cannabis sativa L. varieties is permitted provided they are registered in the EU’s ‘Common Catalogue of Varieties of Agricultural Plant Species’ and the tetrahydrocannabinol (THC) content does not exceed 0.2 % (w/w). Some products derived from the Cannabis sativa plant or plant parts such as seeds, seed oil, hemp seed flour, defatted hemp seed have a history of consumption in the EU and therefore, are not novel. Other specific national legislation may restrict the placing on the market of this product as a food or food ingredient in some Member States. Therefore, it is recommended to check with the national competent authorities“

 

С други думи, ако видът коноп, който е вложен в даден продукт е регистриран в Списъка на ЕК (това са малко над 40 вида индустриален коноп към момента) и нивото на THC е под 0,2%, то продуктът е разрешен за употреба. Някои продукти, произлизащи от растението Cannabis Sativa L. и/или части от него като семена, масло от семена, брашно, имат история на потребление в ЕО много преди 15 Май 1997 г. и съответно не са „нови“.

 

И пак е оставена вратичка, според която всяка страна-членка може сама да реши как да третира този тип продукти. Страни като Франция, Германия, Холандия, Испания и Португалия, които през последните десетилетия се превърнаха в световни играчи на пазара с продукти от индустриален коноп /hemp seed, CBD/ и в икономиките им се вливат милярди евро от този биснес, е ясно че много отдавна вече са изградили своята стратегия и дългосрочна политика. Т.е. продуктите на основата на 40-те и няколко вида коноп, които се произведжат на тяхна територия в момента изобщо не са казус. Напротив, тези страни в момента са минали на „следващото ниво“, и съвместно с EIHA (Европейската Асоцияция на Производителите на Индустриален Коноп), учени и бизнес оператори, вече активно работят по темата „CBD”, което според търсачката на Novel Catalogue трябва да премине тежката и скъпа процедура по ратификация като „нов продукт“.

 

И тук вече започват теориите на конспирацията, според които фармацефтичното лоби се е активизирало, тъй като употребата на CBD масла като съпътстващо и/или основно лечение и терапия на тежки неврологични заболявания, депресия, безсъние, детска церебрална парализа, епилепсия, рак и пр., очевидно пречи на бизнеса им със скъпоструващи конвенционални лекарства за същите тези болести.

 

Други теории, които се афишират по-скоро официално, твърдят че е нормално да се спрат продажбите на продукти със съдържание на CBD масло близко до нулата, които обаче имат някакви хранителни или здравни претенции – пр. ако в прясното ви мляко е добавено 0,003% CBD и на кутията пише, че това ще ви успокои нервите или ще ви направи свръхчовек, логично е да се вземат мерки и подобни “marketing statements” да се санкционират. Но това е предмет на съвсем други разпоредби, които касаят по-скоро „хранителните претенции“ и защитата на потребителите.

 

В този му вид EU Novel Food Catalog не толкова помага за регулацията на пазара, колкото всява смут и неясноти. Има едно изречение, според което "екстракти от растението Cannabis sativa L, в които нивата на CBD са по-високи от естествените нива на CBD, съдържащи се по принцип в Cannabis Sativa L, се третират като „нова храна“. Само че, какви са тези нива – не е ясно. Т.е. за психотропното вечещство THC знаем, че не трябва да надвишава 0,2%, а за непсихотропната съставка каквато се явява CBD (канабидиолът) – не се казва. Повечето производители тълкуват това по 2 начина:

 

Първо, CBD oils в големи процентни концентрации ще могат да се продават на пазара само, ако са или регистрирани като Novel Food, или ако съответните държавни органи са издали изрично разрешение за това.

 

Второ, за да се докажат „естествените нива“ на CBD, трябва първо да се провери дали съответният сорт коноп е в Списъка, за който споменахме по-горе - https://ec.europa.eu/food/plant/plant_propagation_material/plant_variety_catalogues_databases_en. Ако е там, трябва да се докаже какво е нивото на CBD за съответния вид коноп и евентуално това да се използва като отправна точка.

 

Така че, ясно е – битката за този пазар започна!

 

Ще бъде ли България част от пазар за милярди или не? Ще се намери ли някой в отговорните агенции, да се върне назад във времето – преди появата на ТКЗС-тата – когато бабите и дядовците ни са гледали „гръсти“ и са правили платове, чай, въжета, фураж за животни, строителен материал, мазила и още, и още ... за да докаже, че коноп (и семена, и листа, и стебла) се е ползвал тук преди заветната дата 15 Май 1997 г?

 

В момента няма промяна на местните разпоредби - нещо като заварено положение. Но колко дълго още можем да сме пас и да не се адаптираме към съвременните пазари? Съседите ни, Румъния и Гърция, отдавна са „приютили“ наши български производители на индустриален коноп, тъй като тук по някаква неясна причина страната ни не иска да се включи в този бизнес. А, трябва! Понеже огромни площи с необработваема земя стоят просто така, а държавната хазна е трудно да повярваме, че няма нужда от допълнителни приходи от данъци ...

 

Очаквайте продължение!